Мили Мои!

 

Приятели и Спътници, вървяли до мен в годините на моето тук и сега в това прераждане…

За всички вас искам да направя една кратка ретроспекция на моя живот до момента.

Благодарение на вярата ми, че в живота няма невъзможни неща, благодарение на вярата ми в любовта и в това, че всички сме едно, в живота ми винаги са се случвали и се случват чудеса…

Израснах на село, като Маугли – в гората.

Родителите ми, веднага след раждането ми, ме оставили на баба да ме отглежда, за което съм им безкрайно благодарна. Имах най-прекрасните баба и дядо за родители, а за приятели-гората, реката и поляните наоколо, където минаваше безгрижното ми детство.

Това беше моят магичен свят, в който имаше пеперуди, птици, облаци, звезди, цветя, гномове и феи, бълбукащи планински поточета и СВОБОДА!

И така, докато тръгна на училище – в града…

Там всичко беше друго… и хората, и домовете им и… правилата им!

 
Бях странно дете!

Пишех стихове…

Рисувах…

Решавах задачи по математика…/ Чаках с нетърпение списание „ Математика” да пристигне в пощенската кутия, за да изреша всички задачи…/

Ходех с километри пеша … сама …

Гледах Луната и Звездите и си говорех с тях.

 

Четях книги за космоса, за древните цивилизации, за извънземните форми на живот… Баща ми колекционираше сп. „ Космос” и „ Наука и Жизнь”.

 

Четях приказки – всички приказки на всички народи и племена, които бяха издадени до момента.

Танцувах – всеки ден; пусках си музика и оставях тялото си да се потопи в ритъма.

Разговарях със себе си…

Говорех с душата си – Постоянно!

Питах я:

Как се чувства?

Защо плаче?

Какво и харесва?

Какво я натъжава?

Говорех с къщите, в които влизах, с дърветата, с цветята, с животните, с куклите си…

Пътувах в пространството, можех да стигна навсякъде и да сътворя прекрасни светове.

Бях дете, което не спираше да мечтае!

 

В училище всичко се случваше с лекота…

Слушах,гледах, запечатвах и знаех всичко…

Не учех никога, защото знаех.

Учех в Немската гимназия и всички предмети ми бяха много интересни, защото преподавателите от Германия ги правеха такива.

През летните ваканции работех на международни бригади в близост до Берлин.

Започнах работа като преводач и пътувах всяко лято, срещах се с деца от много страни и мечтаех как, като порасна, ще пътувам по целия свят и ще имам много приятели навсякъде.

 

Бях на 16, когато започнах да се занимавам с Хатха Йога, за да разбера Йога като философия и начин на живот. Интересно ми беше да науча, как е възможно душата, дошла в конкретно тяло в този живот, да го запази като храм – чисто, здраво и с бликаща жизнена енергия…

 

По това време имах сериозен проблем с кожата си, с който лекарите от години не можеха да се справят.

Бях си обещала да се справя сама и търсех книги и прозрения как да помогна на себе си, за да мога да го споделя с други, които имат подобен проблем…

Четях странни за моята възраст книги – за Чакрите, за Енергията, за лечебните свойства на растенията и билките… Медитирах… по два пъти на ден …

Все странни неща за моите връстници.

Интересувах се от биология, химия и физика, за да разбера повече за живота и за това, как функционираме.

Търсех някакви закономерности и принципи.

Живеех в един мой свят, който беше непонятен за връстниците и близките ми…

Когато завърших немската гимназия, сюрпризирах родителите си, че съм избрала да уча Рехабилитация и Кинезитерапия, защото ръцете ми искат да докосват хора и облекчават болката им.

Това беше шок за всички вкъщи! Бяха възмутени от решението ми, защото имах Не късмета да завърша престижната Немска Гимназия със Златен медал! И от мен се очакваше да стана поне един добър архитект, защото рисувах и математиката ми се удаваше отлично…

След сериозен скандал, ми беше заявено, че трябва да размисля и да избера подобаващо образование!

Така и направих – избрах моето образование!

…Напълних една голяма раница с дрехи и избягах от вкъщи.

И се записах в Университета на Живота – Най-хубавото място, в което човек може да попадне по пътя към себе си!

Започнах да си търся работа и Вселената се беше погрижила да ми бъде интересно.

Една година по-късно „случайно” се озовах като преводач на Wella, на техен семинар в хотел Кемпински и чудото се случи. Удари ме като мълния!

Влюбих се в моята бъдеща професия! Станах фризьор на Wella. Започнах да правя скулптури върху глави. Тогава срещнах и първия си учител…беше арабин – Асан. Никога няма да го забравя. Той ми каза, целувайки ръцете ми:

• Давай на хората цялата си любов и прави така, че всички, които си тръгват от теб, да тръгват щастливи! Останалото ще си дойде само при теб!

Това правех! С хората, които идваха при мен… прегръщахме се и отваряхме пространство за творчество и споделяне в атмосфера на любов и доверие!

Правех скулптури върху главите на всичките си приятели и се забавлявахме много! За мен най-важното беше, всеки, когото съм докоснала, да си тръгне усмихнат и когато има нужда, да се върне отново, с усмивка.

Това, което беше дошло в Живота ми, беше магическо изживяване!

 

Изживявайки тази магия, последва друга. Когато бях на 21, родих първото си дете – плод на дългогодишната ми ученическа любов.

 

Всичко, което се случва в живота ни, е рожба на нашите избори и вярвания, а опитът е този, който ни прави по-зрели и мъдри…

В живота ни има ситуации, които ни носят много радост и вдъхновение, но има и моменти, в които изпитваме тъга, в които има много болка…

Има моменти, в които се изстрелваме в облаците и летим с птиците и такива, в които се чувстваме изгубени и имаме нужда от помощ, за да се намерим отново…

Животът е една пъстроцветна палитра и Вселената постоянно ни дава възможности да опознаем и най-фините нюанси на един цвят.

 

Как да разберем, че огънят пари?

Трябва да го пипнем и да се опарим!

Как да разберем, колко солено е морето, ако не опитаме от неговата вода?

Как да говорим за болката, ако не я познаваме?

 

Не бях правила изчисления преди и дори не се бях замисляла за периодите в моя живот. Но имаше един етап, в който се бях отдала на нумерологията и правех нумероскопи на всичките си приятели.

 

Числото 9 e изключително число, то е число на цикличността и се ползва и уважава от древните традиции и практики.

И така:

 9 години бях с първия мъж на живота си, който беше ученическата ми любов…

Познах го още в 4 клас, когато го доведоха в училище, сърцето ми се усмихна и ми каза: „ Той е!”

Беше дълъг период на романтика, много страст, много споделена любов и кардинални различия по отношение на живота…

От тази връзка се роди първото ми дете, много чакано и обичано!

Бях млада, но напълно осъзната за това, какво искам и поела пълната отговорност, че ще се справя.

Една година след раждането на сина ни, вече беше невъзможно да продължим заедно с таткото и съвсем логично се разделихме.

Бяхме млади, имаше болка, разочарование, обида…чувство на вина, че сме се провалили като родители и семейство.

 

Последва нов 9-годишен цикъл, който стратирах с откриването на мой собсвен фризьорски салон.

 

Това мое начинание се радваше на успех. Имах нови приятели и клиенти и се забавлявах изключително от контактите си с хора, от споделените мигове заедно…

Започнах да пътувам в чужбина.

Известно време работех в Германия, после в България, в Холандия, отново в Германия… трудно ми беше да оставам за дълго на едно място. Но в чужбина научавах нови неща, срещах колеги и обменяхме опит.

Обичах много клиентите си в България – те бяха моето семейство, което ме чакаше, те бяха моите деца, които ме обичаха.

Тук работех с манекени и фотомодели, фотографи, гримьори; участвах в тв предавания и ревюта.

Работата ми беше моята ГОЛЯМА ЛЮБОВ И СТРАСТ !

 

Бях и се отдала напълно… бях щастлива!През този период не спирах да танцувам – това беше моят начин да релаксирам.

Срещах се с приятели от Латинска Америка, Куба, Африка. Те събудиха в мен усещането за живия автентичен ритъм.

Музиката ликуваше във всяка клетка от съществото ми.

 

Когато връщам лентата, осъзнавам, че в края на всеки цикъл, настъпва умора и някакво усещане за предопределен финал…

След което следва кратък период и подготовка за влизането в нов етап с коренно различна енергия.

Много силно го усетих и в края на този цикъл.

Чувствах се като алпинист, който е покорил върха и отгоре, от високото, е осъзнал, че има още толкова върхове, които могат да бъдат превзети, но първо трябва да слезе оттук и да избере следващия, към който ще тръгне…

 

Чувствах се изчерпана професионално…

Осъзнах, че работейки без почивка години наред, отдадена на голямата ми страст, детето ми е пораснало, толкова бързо, че даже не съм разбрала, кога е станало…

Тогава се появи възможност да започна работа по един проект и да замина за Уганда като SOS-майка.

Това беше моята мечта – да замина и да живея в Африка…

С детето ми много се вълнувахме, купихме си книги да знаем повече за този мой любим континент, от където имах скъпи приятели. Съществото ми познаваше Африка и носеше спомена за нея през времето и пространството. Благодаря на Марая за илюстрациите в Африкански приказки, с които си лягах като дете и връщаха усещането ми за духа на мама Африка…Благодаря на моите африкански приятели, които ме връщаха в нейното сърце.

Да…но не се случваше…или не беше дошъл моментът…

 

Правех си нумероскопи, хвърлях руни, таро…всичко ми казваше:

Следва нов период в живота ти! Бременност, раждане, майчинство, гледане на деца!

Тялото ми се подготвяше за нещо ново.

 

Съществото ми усещаше с всяка клетка, че предстои нещо УНИКАЛНО! Нещо, което и най-смелите ми фантазии не бяха пожелавали…

Новият 9-годишен цикъл дойде с гръм и трясък – буквално!

 

Бях го възнамерила!

Бях помолила Вселената с цялото си сърце да изпрати в живота ми МОЯ МЪЖ! Този, който да ми даде възможност да се проявя като майка и жена, да изживея с него цялата палитра на майчинството. Да се отдам на отглеждането на децата си безусловно и безрезервно!

 

Този, който да ме накара да се чувствам нежна, крехка, обичана, специална, пазена и закриляна… ЕДИНСТВЕНА…

 

9 месеца се подготвях за идването му и когато дойде, просто му казах:

– Ти си моят мъж! Обичам те!

Бях те избрала и поръчала – по каталог! Бях те нарисувала – точно такъв! Вселената ме обича!

 

В този прекрасен период, изпълнен с хармония и любов, успяхме да създадем 4 деца, в рамките на 8 години.

 

Беше период на бременности и кърмене, безсънни нощи, сълзи и радост от първото поникнало зъбче, от първата крачка, от първото обелено коляно, от първото счупено носле!

Имаше мигове, които не могат да се опишат – те могат само да се изживеят, да се изстрадат…

Загубихме третото си бебе преди раждането!

Това, което душата ми изживя, не го пожелавам на никоя майка; не го пожелавам на никои родители.

 

Благодаря на Вселената за всички изпитания, пред които ме е изправяла в този живот!

Благодарение на преживяното, ние еволюираме като души.

Нашите избори предопределят пътя ни!

Благодаря на прекрасните деца, които ме избраха за майка! Те са моите УЧИТЕЛИ!

 

Те общуват с Ангели, разказват ми за феите и за ОБЛАКОНИЯ, ОБЛАКОЛАНДИЯ И ДРАКОЛАНДИЯ, където пътуват нощем и творят реалности, непонятни за нашето въображение…

През целия този период останах вкъщи, напълно отдадена на майчинството и на тези светли същества!

Само една майка, която е отгледала поне три породени деца, без баби, детегледачки и домашни помощници, може да разбере, колко много работа има за вършене вкъщи…

От 2003 до 2012 бях събрала в тялото си толкова умора и безсънни нощи, кърмене, бутане на колички, носене на деца, пазаруване, готвене,оправяне на перални, сушилни, къпане на няколко броя, хранене, преобличане, високи температури, вируси и т.н. до безкрай…

Тялото започна да боли, започна да плаче от болка!

Бях забравила себе си…

Бях се изгубила в отглеждането на деца!

Бях в края на 9-годишния цикъл и пред изчерпване на енергията ми.

Седях празна и без реакции, понякога с часове, не знаех какво да правя и накъде да тръгна…

 

Тогава мъжът на живота ми каза:

– Виждам, че умираш! Просто тръгни! Избери си дестинация и тръгни на някъде да си починеш, да срещнеш нови хора, да смениш обстановката. Имаш нужда от почивка, тръгвай! Аз ще се справя с децата…

 

Тръгнах! Купих си билет за екскурзия и заминах за Бали! МОЕТО БАЛИ! Беше края на февруари 2013.

Още с кацането на летището в Денпасар знаех, че отварям нова страница и започва нов етап в живота ми…

 

Моето Бали! Душата ми се разплака! Душата ми го познаваше! Моето Бали ме беше извикало у дома,за да си припомня коя съм… Всяка клетка от съществото ми знаеше, че някога съм живяла там, всяка клетка от мен ликуваше, че съм се върнала У ДОМА!

 

От пристигането ми започнаха да се случват чудеса! Сякаш всичко беше подготвено за моето идване.

Започнаха срещи с учители, лечители, практики, шамани, терапевти, музиканти, художници, дърворезбари, приятели от цял свят.

Не можех да се върна в България към стария си начин на живот…

Връщах се за малко при семейството си и най-много до седмица си купувах билет и отново заминавах за джунглата.

Още преди да тръгна към първото Бали, бях учила, за мое удоволствие, класически масаж и шиатцу, а като ученичка, моята кинезитерапевтка ме беше назначила за неин помощник в група деца с гръбначни изкривявания, самата аз имах сериозно изкривяване на гръбначния стълб, докато с годините практика не разбрах причината за това… и тя не беше в тялото.

В Бали съвсем естествено се отприщи целия потенциал, който е бил като капсулован и е чакал подходящия момент да се прояви.

 

Срещите ми с различни балийски лечители, свещеници, терапевти, практиките ми там… ме върнаха дълбоко към моята същност. Имам възможността да се запозная с терапевти от цял свят, привлвчени от енергията на Бали.

Обменяме опит и практики, танцуваме, свирим, рисуваме,смеем се… В Бали всичко е много свободно, там важат други закони – на привличането и синхроничността.

Енергията е изключително лека и е много лесно да създадеш приятелства за броени минути. Важен е мигът – сега, няма утре, няма планове!

Събуждам се сутрин, правя си ритуалите, настройвам се към вибрацията на деня, затварям очи, свързвам се и тръгвам.

 

Животът ми е изключително колоритен и пълен с изненади! По пътя си срещам невероятни хора, посещавам приказни места, потапям се в други измерения.

 

Аз съм един щастлив човек, а мисията на живота ми е:

Да обичам и да помагам! Да споделям себе си и да не се страхувам.

Колкото повече – толкова повече! Любовта не е ограничена отгоре! Можем да обичаме толкова много хора… и още толкова!

 

В Бали имах едно от най-силните преживявания в живота си, за което ми се иска да споделя.

Опознах силата на тишината… Бях чела, бях чувала, но не го бях усетила, не го бях изпитала.

По време на един от престоите си практикувах притихване, замлъкване, укротяване на всички мисли и процеси, които бушуваха в мен.

Беше болезнено в началото, мъчително, интересно…Клетките ми се пренастроиха…Беше лечебно, беше уникално… Всичките ми рецептори се бяха отворили да чуват мъдростта на тишината.

 

Карах мотора си из джунглите, спирах на самотни места, говорех си с дърветата – без думи, седях на безлюдни плажове и медитирах, слушайки само вълните, говорех си със Слънцето, Звездите и Луната.

Знаете ли колко много неща можете да чуете в тишината!

 

Тя може да промени живота ни, ако се научим да притихваме…

 

Имах опит с различни енергийни практики. Познавах и практикувах, при нужда, Рейки, Изис сейким, Секхем, All Love, както и доста масажни техники;  бях изпробвала върху себе си уринотерапия със сокотерапия,  гладуване,  множество видове пост,  които бяха част от балийските ми практики.

 

Но това,  което се случва в тишината,  е несравнимо с никое друго състояние!

В тишината само силата на намерението може да излекува всяка болка и да разреши всеки проблем.

Потънали в тишината, разтворени в нея, ние сме свързани с целия ресурс на Вселената, с цялото древно знание, с цялата мъдрост на клетъчната ни памет…

Няма телефони, няма лаптопи, няма телевизори, няма замърсители на чистата енергия и на връзката ни с нас самите…

 

Малко след този период на тишина, се върнах в България, за да участвам в семинар на Andrew Fretwell и вярвам, че срещата ми с този учител и приятел беше едно от предопределените неща в живота ми.

 

До момента бях практикувала различни енергийни терапии, в Бали изучавах диагностика и лечение според тяхната древна традиция, бях се срещала с различни шамански техники, но нещо липсваше, за да завърша моя пъзел.

Това, което липсваше, беше OFT /original feeling touch/ автентично лековито докосване, до което Андрю беше стигнал през дългогодишната си практика.

Това беше моето нещо, което правех в годините и което ще продължавам да правя, а Анди ме запозна с неговата гледна точка и ме обучи на неговия метод за докосване на душата. След поредица от лични сесии с него в Испания, усещах как нещо се променя, как се променя начинът, по който аз докосвам хората, начинът по който аз възприемам света, клетките ми се трансформираха, за да завибрират на друга честота.

OFT е толкова прост и толкова въздействащ начин за свързване с другия, за свързване с раните на душата… Това беше моят зелен светофар, който ми каза: Ти можеш!

 

Няма лечител и пациент – има процес, в който си взаимодействат две души… има ДОВЕРИЕ и ЛЮБОВ…

 

Това, което се случва в моя живот е уникално, мое лично преживяване, моя реалност, моя Вселена, плод на моите потребности и търсения на душата ми.

Всеки сам избира своята реалност и прави стъпките към нея.

Като дете мечтаех да пътувам по света и да срещам и опознавам по пътя си различни хора.

С годините и натрупания опит разбрах, че това, което най-много ме радва е, да докосвам душите на тези хора и да го правя по моя автентичен начин.

 

Трябваше да минат доста години, за да разбера, защо ми беше даден периодът на майчинство и активен престой вкъщи. Защо тези малки телца дойдоха при мен да ги гушкам и обичам, за да разбера силата на всеотдайната и безусловна майчина любов…защо при мен като майка дойдоха души с толкова различни характери и темпераменти, носещи различна ДНК-информация, за да ме научат на търпение и разбиране; да ми припомнят закона за даването и получаването … Колкото повече-толкова повече!

 

По пътя към душите научих много езици… В годините проговорих немски, руски, унгарски (който поради липса на достатъчна практика…избяга), английски, испански, а в джунглата на Бали се оправям на прост индонезийски…

Но има един език, който се говори от всички племена и народи на всички континенти – езикът на любовта, на докосването, на свързването. Той иска само да замълчим и да притихнем, за да свържем едното сърце с другото…и там, в тишината, ще се случи чудото…

 

Бих искала да благодаря на д-р Майкъл Нютън за „ Пътят на душите” и „ Следите на душите”, които бяха като прощъпулник в ранния период на живота ми…

На Барбара Ан Бренън за „Ръце от светлина”; на Луиз Хей за „Силата е в теб” и „Медитации за изцеление на живота”;

Благодаря на Дийпак Чопра за „Седемте духовни закона на успеха”; на Джон Бейнс за „Науката за любовта”;

На Нийл Доналд Уолш за „Разговори с бога”;

На Карлос Кастанеда, Робърт Редфийлд, Паулу Куелю, Шърли Макклейн, Дорийн Върчу…и всички, които срещам по пътя си, за да не се изгубя…

 

Благодаря на всички видими и невидими, проявени и непроявени водачи и пазители!

С ваша помощ творя приказката на моя живот!

Благодаря на всички души, които срещам по пътя си, за да опозная различни мои аспекти!

Благодаря на всички вас, в които се оглеждам като в огледала, за да разбера, във всеки един момент, къде съм, какво излъчвам и какво привличам!

Пиша това за всички вас, които ме познавате и не ме познавате, защото много хора ме питат, с какво точно се занимавам.

Стигнах до момента в моя живот, в който не се притеснявам да кажа: АЗ СЪМ ШАМАНКА!

Правя всичко:

Когато ми се танцува – танцувам!

Когато ми се рисува – рисувам!

Когато ми се шият дрехи – шия!

Когато къщата ми има нужда от ремонт – ремонтирам!

Когато децата ми са болни – лекувам!

Когато приятел има нужда от апартамент – намирам му апартамент…

Когато някоя майка с много деца има нужда от стилист – излизаме и сменяме гардероба и, за да се почувства отново харесвана жена, да се усмихне на себе си, защото е забравила да го прави…междувременно, заедно с гардероба, сменям и прическата и, за да я зарадвам с нова визия…

Когато приятел има нужда от разговор – излизам на среща;

Когато някой е гладен – намирам начин да го нахраня;

Когато нечие тяло има нужда от масаж – правя масаж, докосване…

Когато някой има нужда просто да бъде прегърнат с любов – прегръщам го дълго, с цялата си любов!

 

Мили мои, благодаря на всички вас, че ви имам в живота си, защото ако ви нямаше, сега нямаше да мога да кажа всичко това!

Обичам ви! Приемете ме такава, каквато съм, защото това съм аз – без маска и без грим! Узряла да споделя себе си с вас…