Archive for category: Uncategorized

Като малка обожавах да чета приказки…

Бях изчела всички приказки на всички народи. В тях се разказва за принцове и принцеси…

И аз…станах принцеса… Балийска принцеса, която намери своя принц … И се омъжи за него…

Не по правилата на истинските приказки, но по правилата на моята приказка…

Срещнах го в гората, където бях тръгнала да си намеря Елф, до когото да се събуждам всяка сутрин.

Той ме прегърна и попита: Мога ли да остана в живота ти и да те обичам?

Аз отговорих: Да, моля те! Остани!

И той остана… И объркахме всички правила, по които се пишат приказките. Таткото на децата ми, с когото отгледахме пет, вече пораснали и сложни личности, остана моят най-добър приятел, а аз се омъжих в Бали за моя принц…

И тук историята ще спре… Защото всички приказки завършват с деня на сватбата… и …Три дни яли, пили и се веселили… Но никой не разказва за това, какво се случило с принца и принцесата, когато им се родили осем деца…

Всеки от нас си има история…и всяка душа, дошла да се инкарнира на Земята, пише своята история. Затова сме толкова много и всички толкова автентични и уникални, за да се развиваме и да следваме пътя и мечтите си…

Когато сме готови, нашите неща идват в живота ни, срещаме подходящите хора, възникват ситуации, за да разберем къде сме…

Тръгваме спонтанно на пътешествие, излизаме с приятели да танцуваме, оставаме сами, срещаме любови, разделяме се, понякога плачем от радост… друг път от щастие…

През целия си живот, до момента, търся вдъхновение и страст и ги намирам… или …не търся…те идват в живота ми, когато съм потънала в доверие към процеса, защото знам, че Вселената е мъдра…

Дали ще рисувам с пръсти, или ще шия дрехи, дали ще правя мебели или ще сменям декори, дали ще плувам или ще яздя в гората… няма значение, важното в случая е вдъхновението.

Не мога да правя нищо, ако не чувствам вдъхновение и радост.

Затова ми се иска да разкажа за една моя Голяма Любов, която срещнах преди време и все още я изследвам.

Това, което тя ми носи, както всяка Любов, е изключителен положителен заряд.

И явно това, което откривам, пасва по мярка на дивата ми природа и на търсенията ми.

Срещнах една изключителна жена, която ми показа магията на друг вид потъване… почти равняващо се на вътреутробното.

И всички, които са опитали, казват, че е уникално…

Открих… Хамаците и Аеро Йога, открих друг вид медитация, която те кара да се свържеш много силно със собствената си природа… открих друг вид движения и пози, които дават уникална енергия на цялото ми тяло.

От години правя масажи и ползвам различни енергийни системи и мануални практики, занимавам се с Йога, танцувам, плувам, тичам, карам колело, но тази радост, която изпитва тялото ми, когато съм го разтеглила и вися с главата надолу като маймуна, или летя като пеперуда, или плувам като риба в океана, или просто лежа и слушам тишината… е несравнима…

Започнах да прилагам всички масажни техники и похвати, които обикновено правя на земя, във въздуха… наблюдавам и слушам.

Експериментирах първо с децата си… след което започнах да наблюдавам как се отразява емоционално и физически на възрастните…

Имам много да споделя за въздействието на докосването в състояние на пълен покой на тялото в хамака… Много подобно е на състоянието на покой във вода, когато тялото се е доверило и се е отдало напълно.

Споделям го, защото водя медитации в топъл минерален басейн и първо съм работила много със собствените си емоционални и физически травми.

Благодаря на Вселената, че винаги знае от какво имам нужда и ми го подарява, вдъхновява ме, за да мога да го предам на тези, които са го усетили като мен, защото в точния момент вибрираме на една и съща честота…

Казвам се Силвия и съм в прекрасната възраст 46 години.

Като дете вярвах в чудеса, пишех стихове, интересувах се от езотерика и всичко свързано с Вселената.

Живеех в изключително нездравословна семейна среда…С родители, за които се чудех, защо са се събрали да създадат семейство и деца…

Имах сериозно изкривяване на гръбначния стълб и страдах от псориазис вулгарис в най-тежката му форма…Липсваха вежди, мигли, части от лицето ми, косата ми на места беше опадала… Цялото ми тяло беше в рани…
Всичко това ме караше да търся отговори на въпросите:
– Защо всъщност се раждаме?
– Какъв е смисълът на живота?
– Защо са връзките?
– Каква е мисията на всяка душа, която се преражда?
И така…
На 14години тръгнах на изправителна гимнастика, за да помогна на тялото си да се изправи…
И понеже бях изключително изпълнителна и прецизна, след постигане на явни резултати, кинезитерапевтката, която работеше с мен, ме назначи за свой помощник …
Имах гърбица…Голяма…
И атрофия на лявата половина от гърба…
Започнах да й помагам с огромен ентусиазъм…
Вкъщи ходех с тояжка между лактите, която да държи гърба ми изправен и с два огромни речника на главата, по това време учех в немската гимназия.
Започнах да плувам, да танцувам, да карам кънки.
Да ходя пеша с километри.
На 16 започнах да се занимавам с Хатха йога.
Но не с тези гимнастики, които днес правят в много йога-студия.
Интересувах се от йога като философия…Изпълнявах стриктно всички препоръчителни процедури: Почистване на устната кухина, промивки и клизми, начин на хранене…По два пъти на ден правех всички асани, след което медитирах.

Бях странно дете, отдадено на идеята да разбере, откъде идват проблемите в тялото…Бях готова да се справя с всичко.
Чувствах се силна!

Завърших немската гимназия и не спирах да се интересувам от пътя на душите.
Защо разказвам всичко това?
Защото това е моята изповед…
Защото пътят не винаги е осеян с цветя, но ако една личност е мотивирана да разгърне потенциала си, няма пречки и невъзможни неща.
През годините изследвах езика на тялото, за да науча езика на душата…
Четях много, след което експериментирах върху себе си.
Бях изпробвала най-различни видове гладуване, различни комбинации храни, правех си какви ли не прочиствания на органите…
И така десетки години се борех с псориазиса, който ми създаваше проблем като жена…
Да, искаше ми се да се съблека гола пред огледалото и да се видя красива, но това все не се случваше…
Няма да забравя никога една книга на Луиз Хей – „Излекувай живота си“.
Тази книга преобърна много неща и ми даде нова посока.
Като оставим псориазиса встрани…Аз всъщност бях един щастлив човек.
Имах професията, която обичах, хората около мен, които ме подкрепяха и детето ми, което казваше, че съм най-прекрасната майка на света!

Работех с манекени и модели, правех дрехи, мебели, рисувах, реставрирах, имах всякакви видове инструменти и длета; харесваше ми да работя с дърво, с камъни, с текстил; обичах да сътворявам пространства и мои светове.
Обичах да докосвам хората и да ги изслушвам…

И се чувствах водена по пътя…

През 2002 година бях наела и реставрирах една малка къща в планината. Тогава в ръцете ми попадна една уникална книга: „Биоритмология и уринотерапия“ на Г.П. Малахов.
Прочетох я на един дъх и започнах уринотерапия със сокотерапия.
6 месеца направих експеримент със себе си: Слагах в един голям леген вода да се топли на слънце в градината и да поема информация от слънцето и през останалото време следвах всички съвети на Малахов.
Няма да изпадам в подробности.
Но е важно да кажа, да повярвах, че това е моето лечение и то беше успешно !!!

Кожата ми заблестя, на местата, където нямах коса, тя се появи, имах вежди, мигли…Женската ми същност засия!
Клиентите ми ме питаха, какво се случва и защо съм толкова грееща…
Изчаках да минат няколко месеца…
Минаха години…
Вече 15 години няма и следа от раните по тялото ми.
Благодаря на Вселената, че ме научи да й се доверявам и да следвам сърцето си!

Родих още 4 деца през този период. Бях щастлива да давам живот и да отглеждам с любов децата си.
С всяка бременност качвах поне по 25кг, а с последната даже 35кг. След което кожата на корема ми увисна до средата на бедрата.
Естествено, не можех да приема, че ще изглеждам така и благодарение на познанията, които имах и опита, разработих мой комплекс от упражнения, който включва асани от Хатха, Кундалини и Шакти йога, упражнения от изправителна гимнастика, Петимата тибетци и самомасаж.
Ползвам този комплекс вече 7 години, след раждането на най-малката ми дъщеря.
Освен това при всяка възможност плувам, тичам в парка, карам колело, танцувам и се радвам на тялото си.
Защо разказвам това?

За да обясня, че няма причина да се оправдаваме, когато не сме във форма.
От нас зависи как изглеждат телата ни…От нашите мисли и действия зависят събитията в живота ни. От нашата осъзнатост зависи качеството на връзките ни!

Всичко е въпрос на личен избор!
Моят избор е да помагам на хората и да споделям своя опит.

Работя като терапевт и когато ме попитат: Какъв точно ?
Аз отговарям: Емоционален !

През тялото правя връзка със системата…Защото опитът ме е научил, че стресът, чувството за вина, гневът, себеотричането, страховете ни и всички емоционални травми формират клетъчната ни памет, а оттам идват блокажите и заболяванията.
От тийнейджърка търся и изследвам закономерности между различни заболявания и техния произход. Някои от тях са кармични, други придобити в настоящия живот, но всички те се дават на душата като път за осъзнаване, освобождение и израстване.
Изучавах различни видове масажни техники, енергийни практики; в Бали години се обучавах по техния метод за работа с енергия за диагностика и лечение; минах през най-различни обучения като терапевт.
Но без осъзнаването на пътя и на мисията на всеки един от нас в този живот, всичко останало е едно лутане и налучкване на посоката.
Убедих се, че докато човек не приеме себе си и не се обикне като една уникална вселена, той не спира да се лута и да се изгубва.
В хората, които привличаме, ние се оглеждаме като в огледала, а качеството на връзките ни говори за нашата степен на израстване като души.

Така по пътя си помагам на души и тела, които имат нужда от помощ в определен момент; в следващ момент на мен ми помагат и ми подават ръка, за да продължа напред…
Ние сме постоянно свързани.
И сме тук и сега, за да израстваме заедно, да се трансформираме и да вървим напред.
Тези мои възгледи споделям и с децата си, с роднините си, с приятелите…С хората, които идват при мен, за да бъдат докоснати.

Защото не са важни сертификатите, които имаме, не са важни титлите, нито образованието.
Важна е връзката, която установяваме със сърцето.
Важни са доверието и любовта, които можем да дадем и съответно да получим.
Но това няма как да се случи, ако не сме приели и обикнали себе си безусловно.

Всички ние сме тук, заедно в училището на живота…
Заедно сме, за да се научим да приемаме себе си и останалите, такива, каквито сме…
Заедно сме, за да се научим да уважаваме различните от нас, да вземаме поука от ситуациите, в които попадаме, от връзките, в които обменяме енергия и опит.
Заедно сме, за да се научим да прощаваме и да благодарим…